вторник, 17 август 2010 г.

Друго няма

Искам.
Мога.
И все пак не въпроса е важен, а отговора.
И съня не е сън, докато не го приемеш за реалност.
И огъня дори не гори, ако го виждаш едноцветен.
Цветовете са могъщи поне за онези които наистина ги възприемат.
Трудно е.
Черно.
Бяло.
И нюансите между тях.
Погледни лилавото.
Това е цветът на моя живот. Цветът на твоя живот.
И не изгрева е началото. Той е края. Новото, непознатото, то се носи с залеза и сребърните коси на Луната...
Мисли за начина. Не за причината. Тя изчезва в първия миг на действие. Най-трудно е да започнеш, после всичко само се подрежда, ден след ден, нощ след нощ, а после нов шанс за изява и...
Смърт.
Как мъчно е да бъдеш сам сред самите. Когато разбереш, че ад не съществува. И ти изчезваш. Реалност. Ада е самия живот.

Друго няма...

Няма коментари:

Публикуване на коментар