Вече ти казах сбогом

А те исках. Нуждаех се от теб. Липсваше ми. Когато не бях в прегръдките ти замръзвах. Умирах от студ. Студ или самота? Може би се страхувах от самотата. Страх ме беше да остана сама - без теб. Да, признавам от начало много страдах. Плаках дълго. Май, цялата ми любов си отиде със сълзите ми...и вече не чувствам нищо. Безразличен си ми. Това е най- страшното. А да безразличието винаги идва след болката. Но къде е смисъла... може би е така - аз те обичах ти мене не...Какво толкова?! Любовта ти не ми е нужна. За какво ми е? Ако беше тази чиста любов, която изпълваше моето сърце да..но твоята любов е черна, потискаща. Защо те обичах? Защото бях наивна. Ти не ми даде нищо, а аз ти дадох всичко. Е, да не легнах с теб...Горда съм от себе си. Не исках или не точно с теб. Нима за това е било всичко за една нощ? Е, аз няма да потъна след теб. Ще изплувам. Може би знаеше че ти вярвам. И беше така. Възползва се от доверието и любовта ми. Все пак аз сам силна. Винаги аз съм властвала над другите, не те над мен! Защо си мислеше че ти ще успееш?!
Мили, аз не се задоволявам с 2-3 вечери внимание. Искам повече, но не и от теб. Ето соча ти вратата ... отиди и лъжи някоя друга..ако намериш такава, която да ти вярва. Би ми казал че съм озлобена, не не съм. Просто проумях какъв си. Ако изпитвах ненавист щях да я извикам и да и кажа какъв си. Но защо..ти си ми безразличен. Вече с усмивка мога да погледна назад и да се разсмея над това глупаво момиче, което бе готово да умре за теб. Не искам да те наскърбя с това писмо, просто трябва да знаеш , че вече нищо не значиш за мен... А дали изобщо някога си значел?!