Като деца сме научени да се държим добре, да споделяме играчките си, да си изяждаме зеленчуците и когато нямаме какво хубаво да кажем, по-добре да си премълчим, когато хапем езика си, ние знаем помежду си по-малко. За да пощадим чувствата на някого, ние крием и когато се скрие това, което чувстваме, в крайна сметка ще съжаляваме. Да бъдем честни, това може да не ви направи най-популярното момиче в двора на училището, но ще си спечелите уважение. Научат ли се на самоуважение добрите момичета, те винаги ще финишират първи.

Разбрах, че... Парите не могат да купят класа.
Разбрах, че... малките ежедневни неща, които не ни се случват, правят живота толкова грандиозен.
Разбрах, че... Под твърдата обвивка на всеки се крие някой, който иска да бъде оценен и обичан.
Разбрах, че... Игнорирането на фактите не променя фактите.

Любовта не съществува, това е трик на мозъка, комбинация от хормони и нищо повече.

Тайната на щастието се състои в способността да излезеш от кръга на своето Аз!

Стремежът на човека да усъвършенства и отмахва лошото у себе си се схваща от другите, като горделивост, която ги обижда. Колко жалко!

Самота

Тя беше толкова красива —
С черни очи и дълга коса,
Умна и приказлива,
Но винаги се чувстваше сама.
По всяко време беше с усмивка и хората виждаха само това.
Истинската й същност не се опитваха да разкрият и тя беше сама във тълпа.
По природа бе мила и добра.
Всички споделяха проблемите си с нея.
Търсеха разбиране и топлота.
Помагаше им с готовност и щастлива бе от това.
Но никой не виждаше как малко по малко гаснеше тя,
Болна бе от болестта, наречена самота.
Ден след ден посърваше нейната красота,
А слепи бяха хората за нейната тъга.
Продължаваше усмихната да бъде през деня,
Горещи сълзи проливаше, скрита в нощта.
И така започна тя да се крие в тъмнина.
През деня бе изкуствено щастлива,
Лъчите на слънцето за нея бяха решетки,
А мракът бе свобода,
Светлината се превърна в проклятие,
А луната бе символ на радостта.
Лека по лека затвори се в себе си тя,
Светът започваше с вечерта,
Завършваше, когато дойде утринта
С първия лъч омразна светлина.
Живееше в собствения, но измислен свят,
Споделяше всичко с луната,
Обгърната от гъстия мрак
И целуваща се с самотата.
Дяволска бе тази целувка,
Целувка с ангелска красота,
Нежност преливаше от тази милувка,
Но тя беше бягство от реалността.
Не усещаше, а може би не искаше да усети,
Че вървеше бавно, но сигурно към смъртта.
Всеки знае, че дявалите са ангели проклети,
А тя прокле се сама.
И така продължаваше всичко, минаваха дните в очакване на вечерта,
Животът за нея започна да губи смисъл и тя поиска смъртта.
Една нощ незабелязано излезе.
Знаеше къде отива — към нейната скала.
Това бе любимата й място.
Изгледът от нея беше несравнима красота.
Толкова близо бяха звездите,
А от всяка по-ярко блестеше луната,
Вятърът разпиляваше й косите
И тя тръгна към ръба на скалата.
В очите й вече нямаше сълзи,
Искрено щастлива беше сега.
Блестяха разпилените коси,
А от мечтата делеше я крачка една.
Погледна за последно небето,
Усмихна се на нощта,
Пристъпи напред и летейки извика:
„Сбогом, самота!“

Неизвестен автор 

Приказка без щастлив край

Омръзна ми този мрачен живот не мога повече да се боря с живота, уморих се да чакам, да се надявам да дойде чаровният принц на бял кон. Защото няма такъв,  затова е най-добре да спра да се опитвам да бъда щастлива, може би няма никога да изгрее слънце на моята улица, или може би не ставам за сериозна връзка, а просто за по една вечер, която никога не се повтаря с един човек. Както каза една гледачка късмета ми бил заключен и може би така ще си остане. Крайно време е да си сменя старата мечта с нова, защото тази е глупава и безсмислена, аз не съм създадена за семейство със съпруг, деца и дом. Аз съм вълк единак, винаги сама никога с някого до себе си. И затова трябва да си преориентирам мечтите и просто да се радвам отстрани на влюбените двойки. Преживях поредният неуспех, поредният провал просто една невероятна нощ с човек, който исках от 4 години, е да вярно, е че рано или късно аз си постигам целта независимо на каква цена, както казвам целта оправдават средствата. Но не е там въпроса, трябва да свикна с това да бъда просто момиче за една вечер, поне получих  акламации от Mr. Big, че съм била невероятна. И следователно следва реторичният въпрос как да не съм добра в това, като съм била с доста хора и то все различни всеки е оставил по нещо от себе си в мен. До преди тази въпросна нощ сърцето му беше отворено, но днес отново беше затворено, може би за още 4 години, или може би завинаги. Но такъв е живота какво да се прави не мога да го променя наистина е крайно време да се примиря с това нещо, че съм САМА И ВИНАГИ ЩЕ БЪДА САМА трябва да си го набия в главата. Добре, че поне имам една приятелка и моята сестра те винаги ме изслушват и разбират и се опитват да ме изкарат от поредната моя криза от синдрома на самотата, те ме подкрепят за което съм им благодарна, не знам какво щях да правя без тях, ако ги нямаше сигурно щях да полудея, ако не можех да кажа на някого как се чувствам. Така, че с Mr. Big  трябва да бъда, както преди тази въпросна вечер, просто много добри приятели, защото аз му обещах, че никога няма да се променя, и че винаги ще бъда до него и ще му помагам, както до сега. Трябва да си слагам фалшивата усмивка и все едно нищо не е станало и така докато свикна с това, поне в това съм добра да бъда артистка и да си прикривам чувствата и емоциите без да ме усетят така ще е когато съм с него трябва да се науча да го приемам като най-добър приятел едва ли не като брат, така иска той така и ще направя мога да бъда фалшива, защото не искам да го разочаровам и затова ще играя по неговите правила, за пореден път ще пренебрегна чувствата си ще ги напъхам в някой забравен и прашасъл шкаф някъде там дълбоко в дъното на сърцето си и с времето ще свикна да се държа така, както той иска. Ще се оправя ще се ближа раните и ще ми мине, като на куче, както до сега съм правила. За пред другите ще съм весела щастлива и доволна от живота ще нося розовите очила и никой нищо няма да забележи(може би няма да мога да излъжа моята приятелка, защото тя ме познава от много дълго време, а тя ме познава най-добре) и всички ще си мислят, че съм много добре. Както Mr. Big  така и всички останали важното е никой да не разбере как се чувствам аз това си е мой проблем все пак. Ще се науча да бъда завинаги сама и ще свикна със сивото ежедневие, ще се радвам на племенниците си, а не на свои деца и така ще се радвам на другите хора на тяхното щастие и ще си представям, че и аз съм щастлива, като тях поне мечтите ме отвеждат в чудни страни и там всичко е възможно няма невъзможни неща.

...  и още нещо ще си направя татуировка на показалеца и ако Mr. Big  е против да не ме гледа негов си е проблема, но ще си направя тази татуировка. Просто се пускам по течението на реката и където ме отведе.

Не мога да си обясня, защо трябва да изживяваш невероятни приказно-вълшебни моменти и след това всичко да се срине за един единствен миг, с простото извинение „ами не съм готов за сериозна връзка”, питам се дали някога ще бъде готов за това??? Той постоянно ми повтаря, че не е готов за връзка, и как аз не трябвало да се влюбвам в него, и че съжалявал за това, че сме били заедно, защото да не би да съм си помислила нещо и да се влюбя в него. И аз съответно бях невероятно раболепна, като казах „не това е просто секс аз не очаквам нищо”. Леле колко съм била сервилна, скрит талант. "Всеки път когато му чуя гласа след това натискам червеното копче на телефона, просто ей така и петнадесет минути двоумение защо изобщо говоря с него с човека който гонех от главата си, методично, упорито и с много търпение. Мъжът, който разби сърцето ми – натроши го на атомчета, разпръсна ги в кръг и изтанцува танца на „никога-не-ме-забравяй” върху тях. Дяволски ритуал! Той беше самоубийството, което не ми стискаше да извърша. Пистолетът , чийто спусък никога не можах да натисна. Електрическият стол, с волтаж, колкото да изпържи мозъкът ми, но не и да спре пулса ми. Антидепресантите, които никога не бяха в достатъчно количество. Които ме опияняваха така, че да се въргалям на пода, да халюцинирам и крещя името му, но не и да го забравя."(из Мъже на Ц. Стоева)Защо трябва да съм толкова ретроградна и да вярвам че любовта още съществува в днешно време има само и единствено „просто секс” любовта и романтиката вече не съществуват и тази дума, като джентълмен вече е прекалено овехтяла  и не използвана. "Имам надежда тип грахово зърно, че вещицата любов е наблизо. Но когато чуя да ме възхвалява гласът му е като реклама за дамски превръзки." Изгасна и последният лъч надежда за мен, че аз ще бъда някога щастлива с човек до себе си просто трябва да се науча да бъда като мъжете да „чукам и да бягам” все пак съм се учила от най-добрите боклуци и след време ще свикна с този начин на живот.

Чудя се, защо всеки ден ми се обажда, какво очаква да чуе от мен?! Аз играя по неговите правила „просто приятели” и това е нищо няма друго да чуе от мен аз съм просто много добър приятел, на когото може да разчита. Питам се дали това не е някаква извратена форма на обич, дали хората, които обичат най-добрите си приятели са мазохисти, защото умишлено се самонараняват, като са най-добрите приятели на хората които обичат, а не просто да ги зарежат и никога повече да не се видят, а те правят точно обратното. Е определено и аз съм от тази група, но такъв е живота на полската мишка. Сега пак се чух с Mr. Big и той ми сподели, че се чувствал страшно гадно заради това, че сме спали заедно, да не би да съм го зарежела като приятел и никога повече да не му се обадя, но аз му обясних, че аз не съм такава и съм му приятелка и винаги ще си остана такава няма да се променя казах му „ако не исках да говоря с теб изобщо сега щях ли да говоря с теб” и той „ да, но не искам да ти давам надежди” и аз му казах „ спокойно аз нищо не си мисля ние сме просто приятели с облаги просто секс и нищо повече” и той „сигурна ли си, че го мислиш или просто така го казваш, за да не ми е гадно?”. Естествено, че не беше просто секс за мен, но рано или късно ще ми мине всичко и огромната дупка в гърдите ми ще се затвори, макар че ще остане белег в душата ми, това ще е най-новият белег. Душата ми прилича на овехтяла и изядена от молци вълнена дрипа раздирана от собствената си горест и от всеки един мъж който и е тръгвал от живота ми с гръм и трясък. Сега е време да обърна нова страница от живота си, и да стана „ловец” на глави, да търся нови жертви, на които да си излея целият насъбрал се гняв и може би тогава ще намеря така жадувания покои. Просто ще бъда гадната кучка.

Седя си тук сама в 00:00ч. и си мисля, че когато достигна един определен етап от живота си трябва да се замисля за нещо повече от това да бъда съвсем сама. Може би трябва да имам дете, да оставя нещо след себе си някаква следа, че изобщо съм съществувала. Тъй като ще съм сама завинаги, може би е добра идея да си направя инвитро, защото няма да съм вечно млада, поне да има нещо което да осмисля живота ми, нещо за което да се грижа. Няма да съм единствената жена, която отглежда сама детето си, сестра ми също отглежда Маги сама и се справя доста добре, завиждам й, има някой, който да я чака в къщи, когато се прибира от работа има за кого да се грижи, не е живяла напразно има следа след себе си. Явно това е единственият вариант, за да намаля тази болка от самотата и празнотата. Защото аз никога няма да имам това така жадувано семейство със съпруг и деца, няма да има нещо, като „Ти и аз само, ние двамата”, затова децата трябва просто да си ги осигуря сама.

         Вече дори не се чувствам гадно заради Mr. Big, толкова съм претръпнала към това да бъда използвана и захвърляна, че дори вече не ми прави впечатление вярно, е че след 1001 път човек притръпва, невероятно безразлично ми е равнодушно. Нищо не чувствам, нищо не усещам. Започва да ми става все едно дали ще ми се обади или няма, което е много добре за мен, всъщност  „who care” (кой го е грижа) дали ще се обади или не, очи които не се виждат се забравят казват хората и са прави! Трябва да започна да мисля за себе си изцяло за мен и за никого другиго. Смятам да се пробвам да отида при леля ми в Гърция да поработя някоя друга година, ще събирам всяка една стотинка, за да си купя жилище и да си устроя живота сама без чужда помощ, за да мога да премина на по-горен етап от живота си с дете. Би било хубаво ако мога да си купя жилище да си имам свои собствен рай, където ще е вечно слънчево ще живея на улица

 „Захарно Мече №777” и ще открия своят „Neverland”.

         Чета една книга на Цвета Стоева „Мъже” и колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че Mr. Big е „Истински мъж” както казва Цвета Стоева :

         „Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява, когато най-малко очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта, изниква пред теб ненадейно. Влиза в твоят свят незабелязано като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина. Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдиварус. Както и осанка на шаман. Когато влезе в стаята, въздухът се огъва. Движенията му са красиви и небрежни едновременно и се влюбваш в него след не повече от 20 секунди. Само като го гледаш как налива водка в хартиена чашка, се сещаш за всички велурени изгреви и залези, които някога си виждала, а те ти изглеждат нагласени и пластмасови в сравнение с мекотата на ръцете му, прорязана от животинската решителност и белези. Истинският мъж се различава от всички останали по това, че ще те промени завинаги. Ще напръска обилно по ъглите и ще убие всички пеперуди в корема ти. Хладнокръвно, но внимателно, така че дълго след като си тръгне мястото до теб да бъде свободно. Той е любимият ти европейски филм- с много скандали, страст и олющени стени; суров и драматичен. Ще остави белези по теб, но никога няма да те остави безразлична. Нито към света, нито към себе си. Ще те накара да летиш, да пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов. Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар да предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивият малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да преглеждаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди. Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка за секунди. С думи или действия. Или с липса на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори. Неговата цел не е страданието. Той не обича да те вижда слаба. Просто иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си сякаш скачате на ластик. Той е интензивен курс по любов- изстрадана, изживяна до дъно, с надписи от рок парчета по себе си. Със салфетка с набързо надраскан стих в любимият ви ресторант. С две чаши за вино, които ще пазиш винаги в дъното на кухненският шкаф. Той ще ти вземе всичко, но ще те накара да стъпваш на метър над земята. Да оценяваш всеки ден. Знаеш само, че скуката никога няма да се намърда между вас. Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Не държи на количеството, защото е сигурен, че когато можеш да си легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа. В сблъсъка с истински мъж порастваш с десет години за една. Битката е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острият си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм. Когато предаде своите уроци, той си тръгва. По начина, по който се е появил- като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си!”

         Ето всичко това е Mr. Big и чак сега го разбирам, той е Истинският мъж и не съжалявам нито за минута прекарана с него, да вярно е изгарям при допира с него, но си заслужава, заслужава си всяка една рана по моята раздирана от собствената си  горест душа. И ще продължавам да го правя, ще застана тихо до него и ще говоря малко, но ще го изслушвам просто ще му бъда приятел на когото може да разчита винаги. Да смело мога да заявя, че той е истинският мъж, който едновременно те изпепелява и съживява, той е отровата и лека за нея.

Не знам, защо, когато дойде вечерта всички лоши спомени изплуват на повърхността като пластмасови шишета, макар че ги бях затворила в картонена кутия облепена цялата в тиксо и дълбоко заровена на най-дълбокото място в морето. Но когато дойде вечерта всичкият ми труд отива по дяволите изплува на повърхността проклетата кутия. Но най-трагикомичното, е че вече не ми останаха сълзи нищо не пада, само дъжда се стича по прозорците, мрак и тишина. Защото душата ми е мъртва, аз не живея просто съществувам, просто някаква форма на живот. Питам се дали някога ще се съживя, дали ще изпитам наслада от живота, дали нещата ще придобият някакъв смисъл за мен, дали пак ще изпитам удоволствие от живота? Сигурно никога е отговорът, който така и не искам да призная пред себе си.

Ще продължа всеки ден да затварям лошите спомени в тази кутия и да ги потапям в морето от добри спомени докато на вечерта не изплуват отново. Не Mr. Big няма нищо общо с това което пиша в момента, аз бях мъртва много преди него просто той проби поредната дупка в душата и сърцето ми, макар че неговата е малко по-голяма от останалите, защото той е абсолютно идентичен с мен като две капки вода сме мислим еднакво обичаме едни и същи неща мразим едни и същи неща, и затова ме е яд най-много, защото мислех, че открих себеподобен, но не е така просто побърканият ми мозък е направил всичко така да изглежда сякаш сме един за друг, но знам че това е просто един мираж, просто нирвана. Но вече се събудих и съм в реалният живот в който аз и той сме просто приятели, за което се радвам че поне  го имам за приятел! Дано завинаги си останем истински приятели, защото не искам да го загубя като приятел като друго може и да съм го загубила, но не и като приятел. да вярно, е че след него чух онзи звук от онази машинка, която ти гледа сърдечната честота, звукът беше кратък и монотонен и за миг всичко свърши. Няма вече туп туп туп вече съм безжизнена и студена като лед, така е по-добре, защото вече нищо няма да чувствам завинаги душата и сърцето ми ще останат сковани в ледена прегръдка. Той беше айсберга, който потопи моят кораб на Нос Добра Надежда и с потъналият кораб потъна и последното нещо от кутията на Пандора и това беше „Надеждата”. Надявам се един ден да намери своето момиче и знам, че тя го чака някъде там, чака да я открие и съм сигурна, че тя ще го направи много по-щастлив отколкото аз някога бих, защото аз не съм тази която го оставя бездиханен, не съм тази за която би променил собственият си мироглед, не съм тази заради която би изглеждал глупак заради любовта си, не съм тази заради която ще танцува лудо и да остави екстаза да го изпълни до последната му молекула, не съм тази заради която би застанал с нея в огъня без да се отдръпне, да съзре в очите й неродените си деца. Да така е тази жена го чака някъде там, но това не съм аз. Донякъде се радвам, че нищо не се получи между нас, защото щях само да го нараня   ,аз не мога да обичам, нито да бъда обичана". Това ми е прекалено чуждо. Аз съм прекалено неука в това отношение нямам представа как се държат двойките, не знам какво правят, не знам как се държат един към друг прекалено много неща не знам за това да бъдеш с някого до себе си. Аз съм добра само в едно и това е просто секс за една вечер, да докарам мъжа до екстаз и след това да си тръгна в тишината и да изчезна с мъглата. Ето в това съм добра. Сигурна съм ще си намери някоя която да го обича заради самия него и няма да иска да промени нищо в него защото ще види колко е кристално идеален. И това ще стане знам го! И тогава ще съм истински щастлива за най-добрият си приятел.